ВЪВЕДЕНИЕ В ИНТЕГРИРАНАТА РАМКА ЗА ОЦЕНКА НА AMЕК
ОТКЪДЕ ИДВА И ЗАЩО Е ВАЖНА?

Практиците в ПР и стратегическата публична комуникация се борят с въпроса за оценяването на работата си от почти половин век, както отбелязват водещи практици като Фрейзър Ликли и учени като почетния професор Том Уотсън (Likely & Watson, 2013).  Извършена е много добра работа и е постигнат значителен напредък, като например Декларацията от Барселона за принципите на измерване (AMEC, 2015 г.). Практиците обаче се сблъскват с разнообразен и често объркващ набор от модели, измерители и методи, както и с липсата на стандарти, което несъмнено е причина много от тях все още да не извършват оценка въз основа на точни и взискателни методи.

Редица браншови организации признаха необходимостта от разработване на стандарти за оценка и предоставяне на инструменти в помощ на практикуващите, които се основават на най-добрите практики. Интегрираната рамка за оценка на AMEК е основна инициатива в това развитие.

При разработването на тази Интегрирана рамка за оценка, AMEК работи и продължава да работи в сътрудничество с много браншови организации по света, с практици и с водещи учени в областта на оценяването и изследванията в областта на социалните науки.

Важен пробив, представен в тази рамка, е, че AMEК гледа отвъд моделите за оценка на ПР към други области и дисциплини, включително мениджмънт, публична администрация, организационно развитие, реклама и маркетинг.

Оценката на програмие силно развита област, особено в публичната администрация, с набор от теории, като например теорията за оценка на програми и теорията на промяната – т.е. знанието за това как и защо се променят нещата и как може да се осъществи промяната. В практиката на оценката на програми в публичната администрация и области като управлението на проекти, логическите модели на програмите се използват широко като практически модели за изпълнение. Макар че в някои модели за оценка на ПР и комуникациите са приложени елементи на програмни логически модели, голяма част от знанията и ресурсите в други области са пренебрегнати, което води до пропуснати възможности, фрагментация и „преоткриване на колелото“.

Като достига до други дисциплини и области на практиката, като например публичната администрация и управленските изследвания, както и до дисциплини на социалните науки, като например социалната психология, тази рамка е в състояние да идентифицира широко използвани подходи и най-добри практикикато основа за стандарти

Моделите за оценка на ПР обикновено идентифицират три или четири етапа на комуникационните програми и кампании – напр. входящи параметри, изходящи параметри (резултати) и изводи, а понякога и реакции като отделна категория. Други модели за оценка на ПР въвеждат нови термини като „outflows“ и „outgrowths“ (изтичане и израстване).

Моделите на програмната логика, които са широко използвани в много индустрии по света, включват:

  • Моделът на програмна логика на фондация „Келог“ (Kellogg Foundation, 1998/2004), който определя пет ключови етапа – входове, дейности, изходи, резултати и въздействие (вж. http://www.epa.gov/evaluate/pdf/eval-guides/logic-model-development-guide.pdf
  • Моделът на програмна логика известна като University of Wisconsin Extension (UWEX) (Taylor-Power & Henert, 2008), който планира и оценява програмите по отношение на вложените ресурси; резултатите, разделени на „дейности“ и „участие“; и резултатите – въздействието, разделени на „краткосрочни, „междинни“ (или средносрочни) и дългосрочни“ – като по този начин има общо шест етапа (вж. http://www.uwex.edu/ces/pdande/evaluation/pdf/lmguidecomplete.pdf

Интегрираната рамка за оценка на AMEC е изградена на базата на тези широко използвани логически модели, подкрепени от солидна теоретична основа и обширни тестове в практиката, адаптирани към стратегическата публична комуникация.

Най-добрите практики за оценка на комуникацията се основават също така на теориите за комуникацията и медиите, като например етапите на обработка на информацията, определени от Уилям Дж. МакГуайър (McGuire, 1985 г., 2001 г.) в The Handbook of Social Psychology, и матрицата комуникация-убеждаване. Моделът AIDA (attention, interest, desire, action -внимание, интерес, желание, действие), използван в рекламата, е производен на стъпките на МакГуайър, въпреки че пълният списък на стъпките в обработката на информацията е много по-обширен, включително излагане, внимание, разбиране, харесване, задържане, разглеждане, придобиване на умения или знания, промяна на отношението, намерение, действие/поведение и застъпничество (McGuire, 2001 г.).

Интегрираната рамка за оценка на AMEК събира най-добрите практики и най-доброто познание от тези и други области и дисциплини. Това води до по-голяма последователност при оценяването на стратегическата публична комуникация, което е водещо за постигане на стандарти, и гарантира точност и валидност.

Таксономията, моделът, инструментите и ресурсите, създадени като част от тази рамка на AMEК, също са в съответствие с моделите за планиране и управление на програми, разработени в областта на връзките с обществеността и корпоративните комуникации, включителномодела RACEза планиране на ПР, който означава проучване, действие, комуникация, оценка (research, action, communication, evaluation) (Marston, 1981 г.); моделът ROPE, който означава изследване, цели, програма/план, оценка (research, objectives, program/plan, evaluation) (Hendrix, 1995); разширеният модел RAISE (Kendall, 1997), който препоръчва изследване, адаптиране, изпълнение, стратегия, реализация (esearch, adaptation, implementation, strategy, implementation); и моделът ROSIE на Sheila Crifasi (2000), който леко пренарежда етапите като изследване, цели, стратегии, изпълнение, оценка (research, objectives, strategies, implementation, evaluation).

Джим Макнамара
Професор по обществени комуникации,
Технологичен университет, Сидни

ИЗТОЧНИЦИ

Crifasi, S. (2000). Everything’s coming up rosie. Public Relations Tactics, 7(9), September, Public Relations Society of America.

Hendrix, J. (1995). Public relations cases (3rd ed.). Belmont, CA: Wadsworth.

Kendall, R. (1997). Public relations campaign strategies: Planning for implementation (2nd ed.). New York, NY: Addison-Wesley.

Likely, F., & Watson, T. (2013). Measuring the edifice: Public relations measurement and evaluation practice over the course of 40 years. In J. Sriramesh, A. Zerfass, & J. Kim (Eds.), Public relations and communication management: Current trends and emerging topics (pp. 143–162). New York, NY: Routledge.

Marston, J. (1981). Modern public relations. New York, NY: McGraw-Hill.

McGuire, W. (1985). Attitudes and attitude change. In G. Lindzey & E. Aronson (Eds.), Handbook of social psychology, Vol. 2 (3rd ed., pp. 233–346). New York, NY: Random House.

McGuire, W. (2001). Input and output variables currently promising for constructing persuasive communications. In R. Rice & C. Atkin (Eds.), Public communication campaigns (3rd ed., pp. 22–48). Thousand Oaks, CA: Sage.